Гробницата на
Великаните
ЧАСТ ВТОРА • АРХИВ НА БАГАТУР • 1965
Върху огромен, извит бивен на мамут, стърчащ от снега, е издълбано заглавието с древни руни. Началото на края.
№ 2
ПАДАНЕТО НА ТИТАНИТЕ
„Първо се загубиха косматите носорози, чиито груби туловища тъмнееха под ледените камари.“
Храна за малките
Сподириха ги гърбатите мамути, чиито грамади сега бяха нагризани от гладни мармоти и мишки.
Спомен за Живот
Изчезнаха гигантските елени, а шаманът намираше само рога на лосове с втвърдени капки смола.
БЯГСТВО НА ЮГ
Бе срещал мигриращите последни групи карибу, стопяващи се в бялата мъгла.
Гладната Глутница
А след тях кретаха сенките на оределите вълчи кланове, твърде слаби, за да ловуват.
Сбогуване
Алпът Карга програка:
„Гушата ми е празна, празно е и моето сърце,“ и отлетя завинаги.
„Гушата ми е празна, празно е и моето сърце,“ и отлетя завинаги.
МЪРТВА ТИШИНА
Опустяха ловните полета на северните ловци, превърнати в паметник на смъртта.