Когато кан Аспарух повежда своите хора през ледените, неприветливи води на Дунав, той не води просто армия. Той води една изключително добре организирана общност, общност, която носи зародиша на цяла една бъдеща държава.

В тези мъже, „готови да умрат“, лежи несломимата сила на новото начало — сила, която ярко напомня за древните предания, мъдростта на предците и епичните битки, описани в страниците на „Мечът на сътворението“.

Днес думи като кавхан, колобър или багатур може да звучат на съвременния читател просто като ехо от един изгубен, мистичен свят. Нека обаче ясно си припомним: това не са били просто празни рангове.

Това са били тежки титли, изковани в кръв и безкомпромисна вярност. Всяка една от тях е носела огромна, често фатална отговорност за оцеляването на целия народ през тези свирепи времена.

Дисциплината на тези командири е коренът, от който в света днес „България броят“. В Стара Загора и до днес духът на Бага-Тур свято пази искрата на тези древни войнски добродетели.