Знание · #Облекло

Поредица „Пътят на прабългарския воин“ · Публикация 11 от 15

Женското облекло и накитите

Обеци, гривни, пръстени, мъниста и амулети в езическа България (VII–IX век) и какво знаем за облеклото на жената

14 януари 2026 г. · СК „Бага-Тур“ · Проект „Докосни древността“

За облеклото на жената в езическа България писмените извори почти мълчат, а изображенията липсват. Затова главен свидетел са гробовете: в тях накитите преобладават сред личните вещи и разкриват вкуса, връзките и вярванията на своите собственици. Статията разглежда сведенията за женското облекло – гащите, общи за мъже и жени, и кърпата на главата – и подробно представя накитите по типологията на Р. Рашев: торкви, гривни, обеци, пръстени, мъниста, медальони, амулети, звънчета и апликации за дреха, както и редките тоалетни принадлежности. Накрая с помощта на изследването на С. Аризанова се прави кратко сравнение с облеклото на българите през XII–XIV век.

Ключови думи: прабългари, женско облекло, накити, обеци, пръстени, амулети, некрополи

1.Увод: жената, която изворите не назовават

Ако мъжкото облекло на прабългарите е слабо познато, женското е почти неизвестно. Н. Хрисимов и М. Петров изрично съсредоточават изследването си върху мъжкия костюм, защото сведенията за женския са крайно ограничени и не позволяват възстановяване на по-цялостен комплект дрехи¹. Това мълчание на изворите има и обществено обяснение. Според Р. Рашев водещото място на мъжа в семейството и обществото е извън съмнение; дори в аристократичните среди жената изглежда е имала нищожна обществена роля и значението ѝ се е ограничавало до семейството². Показателно е, че в изворите до средата на IX век не е запазено нито едно женско име³, а за съпругите на българските ханове липсват всякакви данни⁴.

Тази бедност на писмените сведения се компенсира отчасти от археологията. В некрополите от езическата епоха накитите са сред най-честите лични вещи, положени с покойника, и затова те са най-прекият път към външния вид на жената от онова време. В статията първо се разглеждат малкото данни за облеклото, а след това – накитите и другите украси по групи.

2.Какво знаем за облеклото на жената

Единствената дреха, за която писмените извори говорят като за обща за мъжете и жените, са гащите. В Отговорите на папа Николай I българите питат дали могат да продължат да носят femoralia – дума, превеждана като „гащи“, „шалвари“ или „панталон“; смята се, че те са били носени от жени и мъже и са били естествена необходимост за конните хора⁵. Допуска се, че следа от тях са дългите тесни гащи, носени от мъже и жени в някои райони на България и в ново време⁶. Отговорите съдържат и сведения за това какво поставят на главите си мъжете и жените⁷; за жените се казва, че носели на главата си кърпа⁸. Още Г. Фехер обръща внимание, че българите питали папата дали жените могат да стоят в църква с покрити глави, и заключава, че по източен обичай жената е ходела с покрита глава⁹.

Повече подробности за облеклото на жената изворите не дават. Женската каменна статуя от Ендже (дн. Царев брод), която Фехер представя като изображение на прабългарка с високо покривало на главата¹⁰, днес не може да се използва като извор за прабългарския костюм: двете статуи от Ендже са кумански и принадлежат на каменната пластика, оставила стотици подобни паметници в черноморските степи¹¹.

Косвени сведения дават данните за семейния живот. Според Отговорите на папа Николай I преди покръстването като зестра (по-точно откуп) за съпругата са давани злато, сребро, волове, коне и други ценности; съществували са семейства с две съпруги, а в най-висшата аристокрация и при владетеля – наложници; през 813 г. наложниците на Крум го приветствали, докато той минавал пред стените на Константинопол¹². През 812 г. Крум поискал данъкът от Византия да се изплаща в злато, одежди и отбрани девойки¹³. Разтрогването на брака изглежда е било възможно главно при прелюбодеяние и по инициатива на мъжа, а според арабски източник българите погребвали починалия мъж заедно с живата му жена; вдовците и вдовиците обаче са имали право на нов брак¹⁴. Съпругата на хана не е имала право да седне на трапезата му; едва след покръстването присъствието ѝ получава публично признание и се доближава до положението на византийската императрица¹⁵.

Тялото на жената е носело и още един белег, свързан с представите за красота или принадлежност – изкуствената деформация на черепа. В някои некрополи тя се среща при значителен дял от погребаните, а в християнските некрополи от Русенско се установява предимно при черепи на момичета; в Топола кръгова деформация е установена при 20 жени и 12 мъже, а най-често – при деца¹⁶. Рашев свързва обичая със сарматските традиции в прабългарската култура¹⁷.

3.Накитите в гроба. Обеците

Накитите трябва да се четат в контекста на погребалния обред. В гробовете с трупоизгаряне сред предметите, носени от покойника, преобладават накитите: обеците се откриват обикновено по една, рядко по две и само веднъж – три в един гроб; мънистата, най-често стъклени, по едно до четири; гривни са намерени по един екземпляр само в три некропола, а пръстени – в шест¹⁸. В гробовете с трупополагане повечето обеци лежат около черепа, по една или две, а мънистата – в областта на шията; понякога мъниста се откриват при коленете, глезена или лакътя и вероятно са украсявали кожени или платнени торбички¹⁹. Не всички накити обаче са били носени приживе по предназначение: някои вещи са добавяни вторично и въпросът дали са „служели“ на мъртвеца или са били амулети не може да се реши категорично²⁰.

Суровината също говори. Цветните метали – преди всичко среброто и златото – са постъпвали главно от Византия, включително чрез данъка и военната плячка²¹, а в централната част на Плиска са открити малки пещи и глинени поти със златни капки, предназначени за леене на цветни метали²². Стъклото е било вносно и през VIII–IX век употребата му се е свеждала главно до изработване на мъниста²³.

Обеците произхождат главно от некрополите и се намират предимно в женски гробове, макар че обикновени халки-обеци са известни и от мъжки погребения²⁴. Особеност на мъжката мода е било носенето на една обеца²⁵, а една от двете златни обеци от гроба при Кабиюк, могила 4, е открита на мястото си до ухото²⁶ – гроб на мъж на около 20–22 години, свързван с погребалната практика на аристокрацията²⁷. Лека обеца, намерена на място в гроб от Върбяне, не оставя съмнение, че обеците са били прикрепвани направо за ухото²⁸.

Типологията на У. Фидлер се основава на отсъствието или наличието на висулка; Рашев я запазва, като добавя, че висулката може да бъде излята заедно с халката или закрепена отделно – неподвижно или подвижно²⁹. Така се получават четири групи. Първата група са обикновени халки с незатворени краища; при част от тях единият край е подвит като малко кръгче. Втората група са обеци с монолитна усукана висулка: краят на халката е сплескан и навит във вид на спирала с форма на цилиндър или конус; в Долнодунавска България те се появяват през VIII – началото на IX век и се срещат до началото на X век³⁰. Третата група включва обеци с неподвижни висулки – с припоени гранули над и под халката, които преобладават в некрополите на север от Дунав, и т.нар. луновидни обеци. Представителни за тях са двете златни обеци от гроб при Дивдядово (Шумен), под чиято луница се спуска дълго кухо конусовидно тяло, украсено с дребни гранули; луновидните обеци се появяват в Долнодунавската област не по-рано от началото на IX век³¹. Четвъртата група са обеците с подвижно закрепени висулки – кухо топче, мънисто или две-три кухи сфери, нанизани на тел; тези с триъгълна халка и издатък в горния край са точна аналогия на обеци от Салтово-маяцката култура, а големи екземпляри произхождат от некрополите при Черна, Ножарево и Хитово³².

Една поправка към по-старата литература: обеците и другите накити от Шереметското съкровище, смятани някога за „прабългарски“, според съвременните оценки датират от ранножелязната епоха³³.

4.Торкви, гривни и пръстени

Шийните гривни (торкви) са изработвани от една пръчка от бронз или сребро – четириъгълна в сечение и усукана или гладка, обвита с тънък тел; в гроб 11 от некропола при Дибич торквата лежи изцяло на гърдите, а торквата от Разделна е изработена от обла желязна пръчка. Сходните накити от християнските гробове на некропола при Долни Луковит са вече диадеми: след покръстването торквите се преместват от шията на главата³⁴. Гривните за ръка са рядък накит. Обикновените са от бронзова пръчка с кръгло, елипсовидно или плоско сечение, украсени с вдълбани точки, къси чертици или кантоващи линии; напоследък е идентифициран и нов тип сребърна гривна с полусферично украшение³⁵.

Пръстените се делят на лети, със затворена халка, и щамповани, с отворена халка. Три лети златни пръстена принадлежат към накитите на аристокрацията и владетеля. С хан Омуртаг вероятно се свързват пръстените, от които е известен един екземпляр с гръцки надпис върху плочката: „Тези пръстени дава архонтът“ – дар, който владетелят е давал на приближени или гости³⁶. Златният пръстен от Мътница, намерен на 10 км от Плиска, е принадлежал на високопоставено лице от столицата и е определен като първостепенен паметник на художественото металолеене от VIII–IX век³⁷.

Основният тип през VIII–IX век обаче са щампованите пръстени с овална, елипсовидна или ромбовидна плочка, почти винаги с изображение. Едната подгрупа има голяма плочка, дълга 3–4 см, всяка различно украсена – с щамповани кръгчета (Нови пазар), със симетрична фигура от листа на пунсониран фон (Върбяне), с врязан знак (златният пръстен от Видин) или с известния знак „ипсилон с две хасти“; втората подгрупа са малки пръстени с плочки до 2–2,5 см, украсени чрез изчукване върху матрица³⁸. Рашев предупреждава, че няколко пръстена, обявени за „прабългарски“ заради уж рунически знаци, всъщност са по-късни, а знаците върху тях са схематични рисунки или декоративни черти³⁹. Сред най-късните находки на юг от Дунав е пръстенът от християнския гроб 242 в Бдинци, чиято украса, описвана като розета, всъщност е пентаграма; засега единствен е и пръстенът-спирала от гроб 177 в Извору⁴⁰.

5.Мъниста, амулети, звънчета и тоалет

Мънистата са метални и стъклени. Металните са продълговати сфери с врязана и релефна украса или цилиндрични, съставени от две половинки с трилистно сечение. Стъклените показват голямо разнообразие на формата и украсата: най-ранни сред тях са т.нар. „пъпешовидни“ мъниста от некропола при Нови пазар, а най-късни – многоцветните мъниста от Обършия Ноуъ, някои украсени с кръстове⁴¹. В некропола при Ножарево късноаварски коланни украси са намерени нанизани на огърлица заедно със стъклени мъниста⁴².

Невинаги може да се реши дали предмет, носен на тялото или върху дрехата, е бил украшение или амулет – вероятно функцията му е била двойна. Медальоните са от бронз, мед и олово, с луновидна, кръгла или сърцевидна форма, често с изображение на кръст; в некропола при Нови пазар като амулети са служели черупки от миди, нокът от орел, зъб от глиган и заешка кост⁴³. Като амулети са се възприемали и по-стари предмети, попаднали в гробовете – византийски кръст от VI–VII век в некропола при Кюлевча, около 15 римски монети и стъклен филактерий от римско време, който вероятно е служел и като мънисто; група бронзови амулети, сред които лети зъби и т.нар. амулети-пръчици, принадлежи към салтовския тип⁴⁴. Същата съдба имат и коланните украси от късноаварски тип: в некрополите те се откриват като части от огърлици заедно с мъниста или като единични гробни дарове-амулети⁴⁵. Звънчетата се срещат в гробове предимно в тазовата област, по-рядко на гърдите на деца; пришити към дрехата или окачени на колана или на гърдите, те са имали апотропейна, предпазваща функция, а по-малките са служели и за копчета. Звънчетата се появяват в Средна и Източна Европа в края на VII – началото на VIII век, използват се до X век и са един от характерните елементи на културата в България, в Аварския и в Хазарския хаганат⁴⁶. Най-честата находка, свързана с дрехата, са малките медно-бронзови копчета-сфери. Към дрехата са се пришивали и тънки плоски или полусферични пластини-апликации с изображения на розети, докато фибулите са изключително рядка находка и се смятат за преупотребени римски предмети⁴⁷.

Тоалетните принадлежности са рядкост. Сребърното огледало с полирана до блясък лицева страна и стилизиран растителен повлек на гърба от некропола при Черна и още едно от Топола са единствените такива находки в сигурна археологическа среда; към тях се добавят три медно-бронзови пинсети⁴⁸. Рашев заключава, че тези предмети са били използвани само в аристократичните среди⁴⁹. Той предупреждава също, че голяма група бронзови амулети с човешки лица, амулети-кончета с мъжка глава и амулети-конници, приписвани традиционно на прабългарите, всъщност датират от християнско време и изразяват езическо светоусещане след покръстването⁵⁰.

Женският бит личи и в сечивата. Прешлените за вретено се откриват по-често в женски гробове; иглите са носени в костени тръбички-игленици, окачени на колана, като украсата на игленици от овча кост е свидетелство за важността на иглата в ежедневието⁵¹.

6.Поглед напред: облеклото на българката през XII–XIV век

За сравнение е полезно да погледнем няколко века по-късно. С. Аризанова показва, че в литературата на XII–XIV век издигнатите и заможни личности обикновено се представят облечени в коприни и скъпоценни камъни, докато бедните – в дрипави дрехи⁵². Изпращането на дъщерята на цар Калоян в Цариград (1213 г.) за съпруга на император Анри Фландърски показва стремежа на българите да демонстрират богатство, а през 1352 г. на една от жените на пратениците от Загора генуезците даряват копринена пелерина, обшита отвън с кожи, кожен кожух и кадифена шапка с кожи⁵³. Хрисимов и Петров отбелязват и една от новостите на по-късния костюм – т.нар. „златни обтоки“ по дрехите, появили се едва в края на XII–XIII век⁵⁴.

Тези сведения не бива да се пренасят механично към езическата епоха. Те обаче показват една устойчива черта: облеклото и накитите на жената остават белег на социалното положение на нейния род – също както в гробовете от VIII–IX век, където най-скъпите златни обеци и пръстени принадлежат на средите около владетеля.

7.Във филма „Докосни древността“

Филмът-спектакъл на СК „Бага-Тур“ поставя в центъра воина и конника, но светът около него е немислим без жените на аула. Във възстановките на бита облеклото и накитите на жените – обеци със спираловидни или луновидни висулки, мъниста на шията, звънчета по дрехата, кърпа на главата – могат да покажат онова, което писмените извори пропускат.

Когато гледаме такива сцени, е добре да помним, че голяма част от облеклото на жената е художествена интерпретация, докато накитите стъпват върху реални находки от некрополите при Нови пазар, Дивдядово, Черна, Ножарево и много други места.

8.Заключение

Женското облекло от езическа България може да се реконструира само в най-общи черти: гащи, общи за мъжете и жените, кърпа на главата и, вероятно, ризи и горни дрехи, за които конкретни данни липсват. Много по-ясна е картината на накитите. Обеците, торквите, гривните, пръстените, мънистата и амулетите показват вкус към среброто и златото, силни връзки със съседните култури – византийската, аварската, салтово-маяцката – и вяра в предпазната сила на звънчето, медальона и амулета.

Тези малки предмети ни казват за жената от VIII–IX век повече от всички писмени извори взети заедно. Те са и предупреждение: зад привидно безименните гробове стоят хора, чийто живот е бил значително по-богат, отколкото мълчанието на хрониките позволява да предположим.

Бележки

Библиография

Снимките с отбелязан автор са от Wikimedia Commons под посочения свободен лиценз. Всички останали илюстрации са художествени реконструкции и стилизации, създадени за публикацията с инструмент за изкуствен интелект по описанията в посочените източници; те не са изображения на реални находки.

Публикацията в PDF

Публикацията е част от проект № BG-RRP-11.020-0147-C01 „Докосни древността – пътят на прабългарския воин“, изпълняван от Сдружение „Спортен клуб Бага-Тур“ с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Националния план за възстановяване и устойчивост, финансиран от Европейския съюз – NextGenerationEU.

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Сдружение „Спортен клуб Бага-Тур“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.