Химнът на Бага-Тур
Седем строфи, в които орли, коне небесни и Еленът на Тангра разказват пътя на народа ни.
Пея се край огъня, а щитовете ми бият такта. Имам седем строфи и в мене летят орли. Що съм аз?
Слово първо. Музиката на Вселената
За някои светът се разкрива като светлина и багри, за други – като музика. Животните нямат слово, но песните и звуците им носят посланието на техните чувства. Шепотът на планините, на гората и вятъра, ромоленето на дъжда – и те са музика.
Музиката е навсякъде около нас – от ритъма на сърцето и свистенето на дъха до трептенето на гласните струни. Казват старите, че когато ритъмът на човека се слее с ритъма на Вселената, чието умалено копие е той, духът му става могъщ.
Силата на българската песен е позната на целия свят: „Излел е Дельо хайдутин“ полетя сред посланията, изпратени от Земята към звездите. Затова и школата „Бага-Тур“ не може без своя песен.
„Музиката е способна да възроди и вдъхнови, да опияни и концентрира.“
Слово второ. Маршът
Песента на школата е дирена в народните мотиви, проверени от епохите. Тъй се роди своеобразният химн на „Бага-Тур“, в който са закодирани послания от миналото и надежди за бъдното.
Маршовата мелодия позволява химнът да се изпълнява в строй, а ударната ритмика пасва на движенията и формите. Мелодията отчасти напомня марша „Когато на Дунав се мръкне“ – песен, в която живеят съдбините на хиляди мъже и жени, дали живота си за България. Тази приемственост е клетва за вярност: трудната ни история да не бъде забравяна никога.
Химн на „Бага-Тур“
Орлите пробуждат сказания стари
в небесната твърд на Балканския дух.
Чедата на Тангра са наши другари
и мълком ни гледа Канас Аспарух.
Това е зовът на епохи праславни,
в които дарили сме ние света
с перото и меча – отци богоравни,
горяща жарава изпод пепелта.
Конете небесни на тези праорди
в галопа ковали сурова съдба
на канове древни с бончуците горди,
не сгъващи нивга пред чужд колена.
Светът е треперел пред конната лава
и звездната мощ на колобър свещен.
Светът коленичил пред светлата сабя
на български устрем от лък устрелен.
Народът, обречен на вечната драма,
в която духът му, не знаещ предел,
да крета в окови далече от храма,
в Голготата своя по пътя поел.
И който не иска със нас да запее
в земята, родила Орфей и Спартак,
едва ли ще има честта да се слее
с пръстта ѝ свещена, със изгрев и зрак.
Отвърне ли лик от рода си прославен –
Еленът на Тангра, и модър, и сур, –
вовеки му „Азът“ да бъде забравен
и нека прониже го меч Багатур!
Слово трето. Орлите и чедата на Тангра
Орлите са носители на най-висшата сила в древния ни свят. Те кръжат и до днес в небето над Балканите и будят у онези, които се зоват българи, смътните сказания за старото величие.
Тангра, безмълвен и необятен, е духовен праотец на всичко живо – от твърдия кремък и крехката тревичка до полета на птицата, рева на звяра и вълненията на човешкото сърце. Всички те са чедата на Тангра и всички имат място в сърцето на багатура.
А там, във висините, стои първооснователят – стратег и воин, жрец и водач – Белият орел, Аспарух. И гледа. Гледа своите потомци и мълчаливо чака примерът му да бъде последван.
Слово четвърто. Перото и мечът
Перото и мечът тежат еднакво в олтара на българската съдба. Това е зовът на епохи праславни – на борби за оцеляване, на битки със себе си, на духовни прозрения, с които народът ни е дарявал света.
Дедите отстояват с чест двата символа: Тервел, Кирил с глаголическото си слово, Симеон и Златният век на българската книжнина, Крум, въдворил ред в държавата, Омуртаг с посланието, че „човек и добре да живее, умира и друг се ражда“.
Слово пето. Конете небесни и колобрите
Конете небесни са онези, които древните отци отглеждали по склоновете на Небесния Тян Шан, онези, за които се водели войни с Китайската империя на У Ди, онези, с които Мо Тун и Атила покорили света.
Конят не е прост товарен добитък, а висш учител. Неговият дух, чистота и непокорен, но честен нрав вливали сили в мъжете – воини, жреци и канове, – които никога не прегъвали коляно пред чужда воля.
Конната лава, водена от прозрението на войсковите колобри – жреците, – всявала ужас сред римските легиони, сразени в 378 г. край Одрин. А светлата сабя, за пръв път донесена на Балканите и в Европа като оръжие на конника от нашите отци, и днес е знак за български устрем. Над нея свири дъждът от стрели на сложния рефлексен лък – загадка за майсторите и до днес.
Слово шесто. Орфей, Спартак и Еленът на Тангра
Химнът напомня, че по тези земи са родени Орфей – символът на природната и душевната хармония – и Спартак – воинът стратег, водач на унижените. Който помни това, помни кой е.
Погледът на истинския багатур трябва да търси навътре – в сърцето, където живее честта, въплътена в митичния ни прародител Еленът. Модрият му лик е мъдър като тъмновиолетовата шир на звездното познание, а сур – светъл като бистрите планински потоци. Пратеник на Тангра, той носи вечността на красотата.
Затова последната строфа е клетва за вярност към рода: който отвърне лице от него, сам забравя своя „Аз“. Тъй рекоха дедите.
Оригиналните знаци и атрибути на Бага-Тур
Истинските знаци и свещени предмети на школата
От летописите на школата
Снимки от първия сайт на „Бага-Тур“ (2003–2005)
Тайни под печат
Счупи печата, за да прочетеш тайната.
Обърни картите и събери всеки образ от химна с неговото значение.
Поука за днешния ден
Химнът ни учи, че песента може да носи памет. Когато група деца и възрастни запеят заедно край огъня и ударят такта по щитовете си, те стават едно – и все пак всеки извиква своето име.
Да помниш орлите, конете и Елена не значи да живееш в миналото. Значи да знаеш откъде идваш, за да вървиш напред с изправен гръб – с перото и меча, със знание и смелост.
