Върху огромен, извит бивен на мамут, стърчащ от снега, е издълбано заглавието с древни руни. Това бе началото на края за света на великаните.

Първо се загубиха косматите носорози. Техните груби туловища тъмнееха под ледените камари, замръзнали във времето.

Сподириха ги гърбатите мамути. Грамадите им сега бяха нагризани от гладни мармоти и мишки – храна за най-малките.

Изчезнаха гигантските елени. Шаманът намираше само рога на лосове с втвърдени капки смола – спомен за живот.

А след тях кретаха сенките на оределите вълчи кланове. Твърде слаби, за да ловуват, те се влачеха като духове.

Опустяха ловните полета на северните ловци. Всичко бе превърнато в един безмълвен, леден паметник на смъртта.