Поздравът на Бага-Тур
Шест кратки думи, една поза и един отсечен удар – така строят на Бага-Тур отдава почит.
Две длани се кръстосват като остриета, лактите гледат напред. В миг се спускат – саблен удар, юмруците застиват при кръста. Главата пада към гърдите, а устата казва една-единствена дума. Коя е тя?
Слово първо. Където започва дисциплината
Тъй е редено в Идейната платформа: формирането на дисциплината започва от строя и от взаимоотношенията в школата. Един общ ред, общи позиции и общи думи свързват всеки ученик с идеята и с другарите му.
Затова на основата на древна българска терминология и позиции на тялото школата е възприела няколко строеви команди. Те са кратки като удар на тъпан, но всяка носи в себе си цял свят.
Командите улесняват обучението, а изговорени заедно, напомнят на всеки, че е част от нещо по-голямо от самия него.
Слово второ. Шестте думи на строя
„Ръи!“ означава „Строй се!“ – престрояване, нареждане, промяна на позицията. Ползвана е най-вече при конните атаки, а и до днес в някои краища на България пастирите подгонват и престрояват стадата си с тази дума.
„Шаб!“ идва от раннокавказките наречия и буквално значи сабя, кинжал – в нея прозира почитта към личното оръжие. „Кана субиги!“ е фраза на върховно подчинение, която отправя мисълта не към командира на строя, а към всички духовни и военни водачи, оставили следа във възхода на народа.
„Чит!“ значи здрав, наздраве, приветствие с отсенка на преклонение – „Почитай! Поздрави!“. „Азъ“ е поздравът, отговорът и самопредставянето. А „Раж!“ означава освобождаване, свободно, съгласие с нареждането.
Произнасянето на отговора „АЗЪ“ засвидетелства самоосъзнаването, приемането на отговорността на индивида и личностното му идентифициране.
| Команда | Значение | Пояснение |
|---|---|---|
| Ръи! | Строй се! | Престрояване, нареждане, промяна на позицията; ползвана най-вече при конните атаки. |
| Шаб! | Готовност за поздрав, мирно! | От раннокавказките наречия – сабя, кинжал; кръстосаните длани наподобяват издигнати остриета. |
| Кана субиги! | Към старшия, внимание! | Фраза на върховно подчинение към духовния и военен водач; подготвителна команда. |
| Чит! | Почитай, поздрави! | Здрав, наздраве, приветствие с отсенка на преклонение; „чит“ – три, най-стабилната позиция. |
| Азъ | Поздрав, отговор и самопредставяне | Първата буква на глаголицата; самоосъзнаване и поемане на отговорност. |
| Раж! | Свободно, остави! | Освобождаване, свободно или съгласие с нареждането. |
Кога се поздравява
- При влизане в залата (или на мястото, където другите тренират).
- При напускане на залата и мястото на тренировки.
- При посочване от старшия – поименно или със знак – за действие, въпрос, порицание или награда.
- При обръщение към старшия за личен въпрос (с „Багир!“, „Батир!“, „Багаин!“ или „Багатур!“).
- Преди и след демонстрации пред публиката.
- При среща и раздяла със старшия или друг член на школата.
- При двубой – преди и след срещата, към противника.
Слово трето. Как се отдава поздравът
При „Ръи!“ всички се строяват с максимална скорост – в редици, колони, в кръг или както укаже командващият. Стойката е изправена, с лек разкрач на ширината на раменете, стиснати юмруци на височината на кръста и лакти, леко отстранени от тялото.
При „Шаб!“ дланите се кръстосват пред гърдите, лактите са изнесени напред, а пръстите – изпънати докрай като при козируване. Горният ъгъл между дланите се стреми към 104°30′ – колкото е ъгълът между орловите криле в знака на школата. При мъжете по-близо до гърдите е дясната ръка, при жените – лявата. Погледът е право напред, главата – изправена.
При „Кана субиги – Чит!“ всички в един глас отвръщат „АЗЪ!“. В същия миг ръцете рязко се спускат надолу и встрани – тръгват като саблен удар и завършват в свити юмруци при кръста. Главата също рязко пада към гърдите, а после погледът отново се вдига право напред и стойката остава до командата „Раж!“.
Слово четвърто. Що значи поздравът
В началната поза кръстосаните ръце и изпънатите длани образуват силуета на планиращ орел. Резкият удар на двете ръце е устремът на сабя, която разсича свързаните до миг китки.
Свиването на юмруците говори за волята, готова да побеждава всяка слабост – лична и външна. Силата на удара разтърсва тялото и го подготвя за предстоящото действие.
А отсеченото свеждане на главата към гърдите е знак на смирение и укротяване на егото, признание за собственото несъвършенство и уважение към праотците и към онзи, комуто е отправен поздравът.
Слово пето. Седемте случая и обръщенията
Поздравът се отдава при влизане и при напускане на мястото за тренировки, при посочване от старшия, при обръщение към старшия с личен въпрос, преди и след демонстрации пред публиката, при среща и раздяла със старшия или друг член на школата и преди и след двубой – към противника.
При обръщение може да се назове и званието на старшия: „Багир!“ – ако е старши на багата (отделението), „Батир!“ – ако е командир, инструктор, старши, „Багаин!“ – ако е такъв, и „Багатур!“ – ако е Багатурът на школата.
Поздравяващият застава на около два метра от старшия. При „Раж!“ отстъпва заднешком две-три крачки, обръща се и се отдалечава. Пред строя старшият отвръща също с „АЗЪ“ и дава „Раж!“ на командващия, а той – на строя.
Слово шесто. Само на бегом!
Тъй заръчва Идейната платформа, с подчертано удивление: всички придвижвания по време на тренировка, демонстрация, при извикване от строя или поотделно се извършват само на бегом!
Бягащият ученик показва готовност, уважение към времето на другите и бодрост на духа. Позата „свободно“ пак е изправена – лек разкрач, глава горе, но ръцете са хванати отзад, зад кръста.
Оригиналните знаци и атрибути на Бага-Тур
Истинските знаци и свещени предмети на школата
От летописите на школата
Снимки от първия сайт на „Бага-Тур“ (2003–2005)
Тайни под печат
Счупи печата, за да прочетеш тайната.
Командващият вика думите една след друга. Подреди командите в реда, в който строят ги чува – от строяването до „свободно“.
Поука за днешния ден
Поздравът на Бага-Тур учи, че уважението не е думи, а действие: бързо идваш, изправен стоиш, ясно казваш кой си. „Азъ“ не е гордост – то е обещание, че отговаряш за делата си.
Днес, когато влизаш в класната стая, в залата или в дома на някого, спомни си за свеждането на главата. Смирението пред другите и пред дедите не прави човека по-малък, а го прави силен отвътре.
