Знакът на Бага-Тур
Орел с разперени криле, знакът на Кана и буквата „АЗЪ“ в слънчев щит – една свещена инсигния.
Сто и седемдесет пъти го намериха в българската земя, в девет облика, ту в камък, ту в глина. Прилича на латинско „ипсилон“ – две хасти и знак по средата. Чий е той?
Слово първо. Що е знакът?
Знакът на Бага-Тур е съвкупност от няколко символа, всеки от които носи многопосочни значения. Възприет е в два варианта – разширен и опростен – и говори за видимия, материален свят и за невидимия, духовен свят и тяхната взаимовръзка.
Двата основни символа – орелът и знакът на Кана – са разположени на фона на кръглия прабългарски щит. Така е подчертано равновесието и хармонията между духа и материята, защото пътят към съвършенството на „Аз“-а минава през равнопоставеността на двата свята.
Чрез езика на символите, завещан от праотците, в знака е вложен и образният еквивалент на думата БРАНЪ – организацията, чиято рожба е школата.
Слово второ. Орелът на Белоконника
В българските поверия орелът има трайно място. Не е подвластен на бурите и ветровете, гнезди високо в планините и по вековни дървета. Казват старите, че посещава горния, небесния свят и може да се спуска в долния – нищо случайно няма в приказката за тримата братя и златната ябълка, когато орелът изнася най-малкия на горната земя.
Според преданието, остарявайки, орелът отлита на края на земята, къпе се в извор с жива вода и възвръща силите си. Орлово гнездо не се разваля, защото носи нещастие, а орелът „кръсташ“ е на особена почит, защото брани нивята от градушки.
Според тълкуванието на В. Илиев, третият Кубратов син Атилкес е именно Аспарух, а името му на алански значи „Белоконник“, а на арабски – „Белият орел“. В Идейната платформа се разказва и за сребърния орел с вплетена в ноктите змия, подписан с неговото име, който вероятно е красял бончука на великия Кан.
Орелът е не само сакрален символ, но и задължение за безупречност в житейското поведение.
| Част от знака | Значение |
|---|---|
| Орловите криле | Знакът на Кана – водача в материалния свят; разперени в горна фаза при излитане |
| Седемте пера на всяко крило | Седемте стъпала на слизане на духа в материята и на изкачване обратно |
| Знакът на Кана (Y) | Символ на Тангра; 170 находки в 9 варианта |
| Двете хасти | Източният (бял) и Западният (златен) Кан |
| Ъгълът 104°30′ | Ъгълът между водорода и кислорода в молекулата на водата |
| Кръглият щит | Протообраз на слънцето |
| „АЗЪ“ | „Аз съм!“ – лична отговорност; числено значение 1 |
Двата варианта
- Разширен – орелът с крилата, знакът на Кана и кръглият щит с „АЗЪ“ и словата „Бълг-рия“ и „Баг-Тур“.
- Опростен – „АЗЪ“, вписан в кръгъл щит, с излизащи зад него радиални слънчеви лъчи; носи се от всички членове на школата.
Слово трето. Седемте пера
Знакът на Кана, тоест на водача в материалния свят, е въплътен в орловите криле – разперени в горна фаза при излитане.
Седемте пера на всяко крило подсказват седемте стъпала на слизане на духа в материята – от дясната страна на зрителя – и седемте стъпала на изкачване от материята към духовния свят – от лявата. Огледалният образ на крилата внушава предстоящо действие и сигурност.
Белоснежните крила роднеят знака на Бага-Тур с древната мъдрост и волята за оцеляване на неговите стратези.
Слово четвърто. Знакът на Кана
В двете крила на орела присъства и знакът на водача – на Кана. Според Л. Димитров този знак се среща тъй често у нас, че „с право може да се нарече условно български национален знак“: в пределите на днешна България е намерен 170 пъти в 9 варианта. Бешевлиев го определя като магически знак и „символ на Тангра“.
В знаковия език той се отъждествява с Y (ипсилон). Дясната и лявата хаста означават Източния и Западния Кан, а трилъчевият знак в средата – Великия Кан. Източният Кан (белият цвят) посреща слънцето, а Западният (златният цвят) го изпраща над западните провинции.
Тази троична схема е възприета и в устройството на държавата – по оста „изток – запад“ с основна посока „юг“. При българите жестът с протегната напред ръка е поздрав и признание за вярност към Кана.
Слово пето. Ъгълът на водата
Вплетени в едно, орелът и знакът на Кана образуват нова свещена българска инсигния. Двете рамена-крила в нея сключват ъгъл от 104°30′.
Толкова е ъгълът между водорода и кислорода в молекулата на водата. Константата не е случайна – животът във видимия свят на Земята е построен на водна основа.
Горе в знака е вписан кръглият български щит – протообраз на слънцето, изявено спрямо крилата в триъгълника, който олицетворява света на Славата.
Слово шесто. „АЗЪ“ – „Аз съм!“
В силуета на слънцето-щит стои първият знак на глаголическата азбука – „АЗЪ“. В школата той е изписан особено: вертикалната му част е като заострен кинжал с уширение в края на двете хоризонтални крила, а горе е вписан малък триъгълник, който оформя клюна и лицето на орела. Тъй „АЗЪ“-ът наподобява стремителния полет на издигащ се орел.
Според някои автори този първи знак може да се разчете като „Аз съм!“ – поемане на лична отговорност пред света, предизвикателство към трудностите и вяра във взетите решения. Численото му значение е 1, а слънчево-златистият му цвят напомня почитта към слънцето.
В кръглия щит са вписани двете слова „Бълг-рия“ и „Баг-Тур“, а „АЗЪ“-ът съзнателно замества невписаната буква „а“. В опростения вариант, който носят всички членове на школата, остава само „АЗЪ“-ът, вписан в кръгъл щит, с радиални слънчеви лъчи зад него.
Оригиналните знаци и атрибути на Бага-Тур
Истинските знаци и свещени предмети на школата
От летописите на школата
Снимки от първия сайт на „Бага-Тур“ (2003–2005)
Тайни под печат
Счупи печата, за да прочетеш тайната.
Обърни плочките и събери всяка част от знака с нейното значение.
Поука за днешния ден
Знакът на Бага-Тур е като карта на човека: крилата го учат да бъде верен и безупречен, водата му напомня, че животът е крехък и общ за всички, а „АЗЪ“ му казва, че никой не може да поеме отговорността вместо него.
Когато видиш знак – на дреха, на стена, на камък, – спри и попитай: какво ми казва? Дедите са оставили послания в образи, и който се научи да ги чете, никога не е сам.
